Орхан Мурад пред “Арда нюз”

Интервю на Ресмие МЮМЮН

Известният певец Орхан Мурад, който е музикален ръководител на оркестъра към ДМДТ "Кадрие Латифова" тия дни е в града ни и усилено репетира с момчетата за изявите по случай Деня на театъра. 

-Г-н Орхан Мурад вие сте много известен български певец, но все пак разкажете малко за себе си.

-Аз съм кореняк от Родопите. Роден съм в село Безводно, тогава Кърджалийски окръг. С музика се занимавам от 8-годишен. Свирил съм и пял всякакъв вид музика-класическа, джаз, рок, турска, българска, гръцка и сръбска. През 1992 година завърших Музикалната консерватория, специалност “Китара“, след което засвирих на саз, уд, бозуки. В сватбарски оркестър съм свирил и на барабани. От 8-годишен изучавам пиано. От 1984 година свиря на клавир- синтезатор. Имам издадени 12 албума, като преди това имам 3 албума на турски език. Изнесъл съм стотици концерти в Гърция, Швеция, Белгия, Канада, Кипър, Турция, Дубай и във всяко кътче на България. Гордея се с моите балади, стотици семейства съм оженил с “Хиляди слънца” и с “Ашк”. Макар, че пея и по-леки песни аз съм баладичен изпълнител, защото те отговарят на моя имидж на сериозен музикант и певец. Неслучайно съм титулуван от медиите като Краля на баладите. Женен съм, с две деца.

-Кои са най-новите Ви професионални проекти?

-В момента подготвям 16-тия си албум, за който вече имам 5-6 песни. Скоро ще заснемем 3 клипа с български народни песни за „Тянков” ТВ и клип на моя нова турска песен, която се казва “Бака Бака”. Предстоят много концерти в страната и в чужбина. През лятото имам много участия в големите дискотеки в България и в Турция.

-Какво мислите за ДМДТ “ Кадрие Лятифова”? Как се чувствате в него?

-Нашият театър е едно ярко, необходимо и оригинално явление в културния живот на България, особено на българските турци. Той е създаден за да възражда театралната култура на турския етнос. Този театър е показателен за една осъзната култура на турския етнос в България. За неговото създаване са хвърлени много усилия от много хора, водени са политически войни. Ние сме длъжни да направим всичко възможно, за да го съхраним и развием. Много се радвам, че съм в този театър, защото в никакъв случай няма да допусна да се забрави тази култура. Нашият фолклор беше екзекутиран през последните 15-20 години, затвориха се театрите, затова милея за тази култура. Искам да помогна с капацитета си на професионален певец и композитор. Целта е по-възрастните хора да си припомнят, а по-младите да се запознаят с него.

-Какво пожелавате на този театър?

-ДМДТ “Кадрие Лятифова” е много млад. Почти в движение се създадоха нещата. От сърце желая на този театър да достигне национални и международни професионални върхове. Да бъде вечен във времето. Никога повече да няма условия и предизвикателства да бъде забранен или възпрепятстван. Да процъфти като театър в една цивилизована държава и да отгледа много поколения артисти, певци. Да се прочуе културата на нашия етнос- не само в България, но и в света. Всеки който работи в театъра да го прави със сърце и в никакъв случай с комерсиални цели. Трябва сърце, душа, за да надникнем и популяризираме културата на нашия етнос. Да не се обезличим и да покажем, че сме тук и ще останем още хиляда години.

-Какво искате да кажете на вашите почитатели?

-Моите почитатели да са живи и здрави и въпреки трудностите да намират време и начин за веселие. Да очакват моите песни, които ще са много хубави. Да се срещаме по различни мои участия.

13 март 2009, вестник „Арда нюз“ – Кърджали

Харун Бекир, старши експерт по майчин език в РИО на МОН-Кърджали пред в-к „Арда нюз“ за проблемите и постигнатото по отношение на изучаването на турския език

  

Материала подготви: Ресмие МЮМЮН

„От 2002 година съм инспектор по майчин език в област Кърджали. Нашите впечатления за обучението по майчин език са липсата на достъп до художествена литература на турски език. За да изучават по-добре майчиния си език учениците трябва да четат романи, стихове, вестници, списания. В България се чувства нужда от издания на турски език, включително и на периодични детски издания. В момента излиза само детският вестник „Филиз“. Периодичният печат е много важен за по-доброто овладяване на турския език, като чрез него децата могат да си развият както езиковата култура, така и да получават възможност за изява и развитие на техните заложби и интереси“.

-Г-н Бекир има ли достатъчно квалифицирани учители по турски език за област Кърджали?

-В област Кърджали в момента не се чувства липса на учителски кадри по турски език. Откакто е разкрита специалността в УИ „ Л. Каравелов“-Кърджали през 1992 г. всяка година се квалифицират учители по турски език. За съжаление факт е, че Филиал „Л. Каравелов“ не можа да получи акредитация за специалността поради липса на хабилитирани преподаватели по турски език.

-Имате ли проблеми с осигуряването на училищата с учебници и учебни помагала по турски език?

-С повторното въвеждане на изучаването на „Майчин език“ /турски/ в масовите училища се подготвиха и учебници по предмета от 1 до 8 клас, по които се учи и днес. От 2001 г. с една нова наредба се даде възможност за изучаване на турски език в часовете по ЗИП. Специален екип изготви програми за изучаване на Майчин турски език (МТЕ) за начална степен на обучение от 1-4 клас, утвърдени от министъра на образованието и науката, които се прилагат в обучението. Работи се и по подготовката на учебни програми по ЗИП-МТЕ от 5-8 клас. Очакваме в най-скоро време да се прилагат в обучението. По отношение на учебните програми по ЗИП презумпцията е, че те трябва да надграждат учебният материал, изучаващ се в редовни часове по съответен предмет. В този смисъл въпросът за изучаването на ЗИП-Майчин език в училище е специфичен, затова учебните програми се утвърждават от министъра на образованието и науката.

-В кои училища се учи майчин турски език?

-В област Кърджали турски се учи в почти всяко училище, където учениците са заявили желание за неговото изучаване. МТЕ се изучава предимно в селските училища и в някои градски училища, като: ОУ „П. Яворов“-7 групи, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“-1 група, СОУ „П. Р. Славейков“-5 групи, СОУ „Й. Йовков“-2 групи. След известно прекъсване в СОУ „Н. Й. Вапцаров“-гр. Момчилград отново се сформира група изучаваща МТЕ.

-Трябва ли да се изучава майчин турски език в България? Какво препоръчвате на децата изучаващи майчин турски език за по-ефективното им обучение?

-Да обичат езика, защото всеки език е голямо богатство, не само официалният и майчиният, но и чуждите езици. Език се учи цял живот, а чрез езика човек усъвършенства себе си и получава възможност за развитие във всяка една област. Изучаването на майчин книжовен турски език от децата е много важно за тяхното пълноценно развитие и те трябва да оползотворят времето в часовете по МТЕ. Освен това учебните програми са съобразени с това, изучаването на майчин турски език да подпомага по-доброто овладяване на българския език, като постоянно се прави междупредметна връзка между двата езика. За подобряване на методическата работа с учителите по турски език съвместно с Община Кърджали от 3 години ние организираме квалификационни курсове, като за тази цел са поканени преподаватели от Университета „Билкент“ в Анкара.

Използвам възможността да изкажа благодарност към Община Кърджали в лицето на кмета инж. Хасан Азис, който винаги е бил съпричастен и подпомага учебно-възпитателния процес по майчин турски език в училищата и учителите по предмета, както и към проблемите във всяко едно училище.

6 февруари 2009, вестник „Арда нюз“ - Кърджали