Ресмие МЮМЮН
Директорът на Регионалната библиотека “Н. Й. Вапцаров” Иванко Маринов ще представи новата си книга „Момин камен - Родопски легенди, митове и предания” на поздравителния коктейл на 21 декември, по случай 95 години библиотечно дело и 50 години Регионална библиотека. Редактор на творбата е Петър Анастасов, а рецензент проф. Марин Ковачев. Иванко Маринов е роден в Хасково, но е израснал и живее в Кърджали. Завършил е режисура в Санкт Петербург и библиография и библиотекознание във Великотърновския университет. От 1973 г. е директор на Профсъюзния дом на културата, а от 2001 г. досега на Регионалната библиотека. Автор е на трилогията за Кърджали “Градът-кръстопът”, за която е отличен с Годишната награда на Съюза на българските писатели за 2006 година. Освен това, има 5 поетични книги и история за книгата “Небесните листа”.
За читателите на „Арда нюз“ в блиц интервю Иванко Маринов
направи кратък анализ на най-новата си книга:
-Г-н Маринов, направи ми впечатление заглавието на
книгата - Момин Камен и че не е разработена като тема? Как ще обясните това и
защо казвате, че “Родопа планина е една особена държава” за вас?
-Момин камен е легенда, която няма конкретика в книгата,
но тя е подобна на много други в нея, но тя е и препратка към Родопите -адресът
на тези легенди, предания и митове. Става въпрос за момата Родопа – един от
мотивите, с който се интерпретира името на планината. Родопи не е гранична
разделеност, като държава, макар че се дели на Източни и Западни, а една
неповторимост като география, история и култура.
- Какво провокира у
вас създаването на тази творба?
-Целта е да напомним
още веднъж за населени места, които са били овчарски къшли, после махали, после
села, а сега някои от тях са градове. Друго намерение е да се представят и
хората, събирали, съхранявали и оставили на поколенията това културно
наследство. Разбира се в малко „вестникарски“ вид, без да бъдат
систематизирани, редактирани и отпечатани.
- С какво се
отличават Родопските легенди, предания и митове?
-Митовете и легендите
се реят във въздуха, но родопските са заземени, защото имат топонимия, носеща много
следи - битови, лингвистични, всякакви, затова в книгата по естествен начин
допускаме Хасковски и Родопски говори, както и турско арго, за което се
консултирахме с Филип Хорозов. В първоизточниците се натъкнахме на поразителни
неща. Например като това, че в две съседни села - Черничино и Попско представят
различно произхода на човека - маймуна и мечка.
-(Тук Маринов показа графика, представяща приликите в
ембриона на човек, маймуна и мечка).
19 декември 2009, вестник „Арда нюз“ - Кърджали
Няма коментари:
Публикуване на коментар