Ресмие МЮМЮН Кърджали
Снимки: Авторът
Отговорът на този въпрос потърсихме от Радост Николаева, председател на Артдвижение КРЪГ-организатор на традиционния Фестивал на терлика в кърджалийското село Дъждовница. Безспорно то е едно от най-значимите културни събития в Кърджалийско за годината.
-Госпожа Николаева, Петият фестивал на терлика продължи един месец за разлика от предишни години-една седмица. Кое наложи тази промяна?
-Тази година решихме да проведем фестивала в отделни модули, а не да бъде еднократна акция като в други.Разположихме дейностите в рамките на месец, защото се трупа много повече опит и в плетката на фестивала се включват различни партньори. Фестивалът в известен смисъл започна преди истинската си програма, когато аз получих много особен подарък в края на юли-100 миниатюрни терличета, изплетени от мъжете в селото. Бях замаяна, още повече че ги бях сънувала. Този жест беше голямо предизвикателство за нас с Галя, защото терлиците един вид създават конкурентна среда. Те са произведение на изкуството и ние имаме правото да ги трансформираме в още по-красиви и интересни неща.
-В какви дейности се включиха участниците?
-От 20 до 30 август за трети пореден път се организира артучилище с 12 деца и младежи, предимно от София и страната, и още толкова от селото, избрани с конкурс. Те бяха разпределени в арткласове по творческо писане и приложни изкуства - рисуваха лица от Дъждовница и работиха на тема-„Дървото-на границата между душа и тяло”. Младите творци използваха предишен опит и направиха инсталация от естествени материали-сухи съчки, бели клони, листа, камъни, ламарина, счупени керамични съдове и други. Те преминаха през всички класове и за да научат как се развива една творческа идея илюстрираха, драматизираха приказка и писаха спектакъл по тема. Накрая лидерите на отделните класове презентираха целия творчески път –от идеята до крайния продукт, който остава във фонда на къщата. Тук има каталози на много участници- автори от Америка, Унгария, Турция, Франция. След това проведохме национален пленер по същата тема с 8 участника, които експериментираха свободно с дървото. Те писаха поезия и представиха свои изследователски филмови проекти.
-В къщата се откри и евроучилище: Уъркшоп „Цветовете на терлика”. Какво накара студенти от Берлин да дойдат да рисуват тук?
- На 11 септември в селото посрещнахме 11 абсолвенти от цял свят, които учат моден дизайн във Висшия университет по приложни науки в Берлин. С тях дойдоха и журналисти от Радио Дойче Веле. Целта е да учат в средата на друга цветова традиция и друг вид текстилна традиция, каквато е турската в нашето село. Те работиха под ръководството на Марио Лишевски. Той им преподава живопис и композиция. След миналогодишното си участие в пленера художникът тръгна зареден с творческа енергия и се амбицира да доведе и студентите си, за да се потопят и те в нея. Естествено това не стана лесно. В продължение на месеци си писахме писма, докато стане факт уъркшопа в Дъждовница и то се оказа място за водене на академичен курс по цветовете на терлика, условно казано.
-В Деня на терлика кметът на Кърджали инж. Хасан Азис щеше да кацне ...по терлици в селото, но това не стана...Какъв бе смисълът на това хрумване?
-Както всяка година в Деня на терлика тук се събраха стотици хора. Пяха и танцуваха самодейни състави от съседните села, младежите играха футбол. В европейската година за борба срещу бедността и социалната изолация , ние се амбицирахме да покажем, чрез символично кацане...по терлици на кмета Азис в Дъждовница, че и толкова изолирани села в Европа могат да имат надежда да станат атрактивни места за живеене, кацане на хеликоптери, изкуство и нови шансове за развитие. В крайна сметка обаче се отказахме да го правим, защото искахме така да запазим мечтите на дъждовчани за един по-добър живот, за да ги реализират наистина един ден. Ние вярваме, че човек постига мечтите си, ако вярва в тях. На площада изложихме инсталацията с терличетата, а берлинските студенти представиха изложба с графики от селото. Гостите отново опитаха от традиционния кешкек. На благотворителен базар в Анкара, организиран от МВнР на Република Турция, ще бъдат разпродадени и терлиците, дарени от местните хора като получените средства са предназначени за деца сираци.
-Вие успяхте да
изградите това изолирано кърджалийско село като международен център за култура.
Програмата на поредния Фестивал на терлика беше по-богата от всякога. Как
постигнахте това?
-Ами успяваме, защото фестивалът се утвръждава като традиция. Тази година почерпихме сила от стоте мъжки терличета, дарени в момент на слабост. Защото някой се беше досетил, че имаме притеснения, че финансови причини могат да осуетят културния форум. Тези терличета бяха за нас един вид като свръх доза витамини за вдъхновение. Жителите на селото винаги са ни подкрепяли, макар че в началото ни беше трудно, докато спечелим доверието им. Но сега сме едно цяло и всички чакат с нетърпение фестивала и се включват активно в организацията. Даряват материали и помагат на гостите. Изключително съм благодарна и за разбирането и подкрепата на Общинското ръководство в Кърджали и местното кметство. Само с общи усилия превърнахме Дъждовница в едно престижно място за изкуство. Всяка година във фестивала участват близо 100 души от всякаква възраст. В първата година изплетохме един огромен терлик, после направихме огромна торта-терлик. Даже открихме паметник на терлика. Миналата година обявихме конкурс за хайку за терлика, кандидатстваха 56 души, а тази година за пленера-80, от които избрахме около 10.
-Как започна сагата
Дъждовница?
-Идеята дойде, когато галерията в града и литературното списание КРЪГ, което издаваме в София, станаха тясно място за творческа дейност и тръгнахме да търсим нов вид вдъхновение като четене на стихове на открито, сред природата. Така се оказахме на мястото на старото полуразрушено училище, а преди това молитвена стая, където благодарение решението на Общинския съвет през 2006 година открихме Арткъща. Вече никой не се съмнява, че тука има особена енергия, която ме накара да стана жител на селото и лично ме интересува съдбата му. Откакто функционира Арткъщата настъпиха значителни подобрения в инфраструктурата. Изградиха се детска и спортна площадки. В момента се борим за цялостен асфалт и канализация. Появяват се нови къщи. Непрекъснато черпим европейски опит. Предстои гостуване в Кипър на една организация за агротуризъм, за да видим как те правят атрактивни наличните ресурси за привличане на голям поток от туристи. На фестивал във Флоренция представихме животът в Дъждовница с 30 фотоса по авторски каталози. Вече се радваме на фонд от публикувани и непубликувани произведения в сферата на визуалните и приложните изкуства, текстове и преводи, чийто автори ни прехвърлиха правата си.
11-17 октомври 2010, вестник „Заман-България“-София
Няма коментари:
Публикуване на коментар